Направления / Дейност

Български Клъстери в ИКТ Сектора

Клъстери
Клъстерите са обединения от взаимосвързани компании, специализирани търговски доставчици, доставчици на услуги, фирми от сходни сфери на промишлеността и асоциирани институции от определена област, по географски принцип, които се конкурират, но също си и сътрудничат".
                                                                                                        

Майкъл И. Портър, "За конкуренцията" (1998)


Клъстерни инициативи
"Клъстерните инициативи, в които участват клъстери, правителството и научноизследователските среди, са обединени усилия за повишаване на растежа и конкурентоспособността на даден регион."

Йорян Сьолвел, Гьоран Линдквист и Кристиан Кетелс, "Зелена книга за клъстерни инициативи" (2003)

Клъстерите имат все по-важна роля за политиката за конкурентоспособност и иновациите. Изследването "Инобарометър" за 2006 г., посветено на "ролята на клъстерите като двигател на иновациите в Европа" потвърждава, че фирмите, обединени в клъстери, са по-иновативни и по-конкурентоспособни, отколкото фирмите, неучастващи в клъстери.
Във финалната част от доклада си от декември 2006 г. Съветът по конкурентоспособност на Европейския съюз определя клъстерите като един от своите девет приоритета. Заключенията на Съвета представят клъстерите като приоритетна област за предприемане на действия в подкрепа на иновациите.

Европейската комисия подчертава значението на клъстерите за постигане на целите на Лисабонската стратегия до 2010 г. европейската икономика да стане "най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, базирана на знанието" и създава Група от съветници на високо равнище по политиката в областта на клъстерите. Тя подкрепя дейности в тази област в рамките на инициативата PRO INNO Europe и инициативата Europe INNOVA.

През 2008 г. бяха приети Меморандум за европейските клъстери и Съобщение на Комисията за развитие на клъстери от световно ниво.
Националните и регионалните правителства признаха потенциала на клъстерите като двигател на регионалната политика за развитие. Развитието на клъстерите може да бъде значително повишено чрез предприемането на решителни действия от страна на държавната администрация. В резултат на това се насърчава развитието на  местната икономика, откриват се нови работни места и се привличат свежи инвестиции. Ето защо напоследък бяха стартирани голям брой клъстерни инициативи. Някои страни са включили клъстерните инициативи като част от националните си планове за развитие, докато други следват различни регионални модели. Укрепването на регионалните клъстери, което би довело до успешна регионална политика, може да се постигне само с решителни мерки.
В последните години 38% от всички европейски служители работят в регионално концентрирани сектори на промишлеността – в клъстери. Много изследвания установяват, че компаниите, които са част от клъстери, постигат по-високо ниво на продуктивност и иновативност и че клъстерите предоставят благоприятна среда за развитие на стартиращи бизнеси, които показват по-висока степен на възможности за оцеляване и развитие.

Клъстерите са свързани с просперитета и са основна част в много икономически стратегии.

На европейско ниво бяха разработени следните инструменти с цел постигане на подходящ климат за подпомагане развитието на клъстерите:

* Инициативата PRO INNO Europe подкрепя транснационалното сътрудничество в областта на развитието на инновационни политики. Тази инициатива подкрепя създаването на Европейския клъстер алианс (European Cluster Alliance) като отворена платформа за подпомагане и даване на насоки в разработването на национални и регионални политики с цел създаване на водещи в световен мащаб клъстери в Европа.
www.proinno-europe.eu

* Европейската клъстерна обсерватория (European Cluster Observatory) е служба, създадена да информира определящите политиката, работещите в клъстери и изследователите, както и иновационните предприятия относно европейските клъстери, а също и относно националните и регионални политики и програми, свързани с иновации и клъстери; в допълнение библиотеката към клъстера предлага материали по конкретни казуси и различни статии на тема клъстери. Под текущо наблюдение е еволюцията на 38 категории клъстери в 200 региона.
www.clusterobservatory.eu

* ERAWATCH е служба, създадена да предоставя информация на тема национални и регионални политики в областта на иновациите, действащи лица, организации и програми.
www.cordis.europa.eu/erawatch/index.cfm

* Клъстерни мрежи Europe INNOVA (Europe INNOVA Cluster Networks) включва 11 транснационални клъстерни мрежи с повече от 200 ангажирани лица от обществения и частния сектор в областта на традиционните и високотехнологичните индустрии. Целта на тази мрежа е да засили сътрудничеството между клъстерите чрез съвместни проекти, да осигури възможности за развитие на нови методи за управление на клъстери и да предложи мерки за подобряване на политиките за развитие на клъстери.
www.europe-innova.org

* Седмата изследователска рамкова програма (Seventh Research Framework Programme, FP7) в категорията "Капацитети" – тема: "Области на познанието", подпомага увеличаването на изследователския потенциал в европейските райони чрез развитие на регионални "изследователски клъстери", асоцииране на университети, изследователски центрове, предприятия и поддържащи институции.
www.cordis.europa.eu/fp7/capacities/regions-knowledge_en.html

* Europa InterCluster, европейската агенция за клъстерно коопериране е инициатива тип отдолу  - нагоре, съставена от няколко клъстерни организации. Тя представлява организация с нестопанска цел, чието пълноправно членство е ограничено за клъстери. Europa InterCluster е създадена през февруари 2007 г. след период на консултации, който завършва с организиране на семинар в Брюксел в партньорство с Eurada, с участието на сто клъстера и длъжностни лица, отговорни за клъстерната политика.
www.intercluster.eu

* Европейската платформа за клъстерно сътрудничество (European Cluster Collaboration Platform) осигурява онлайн качествена информация и подпомагане на клъстери (организации и членове), с цел да подобри тяхното функциониране и конкурентоспособност чрез стимулиране на транснационално и международно сътрудничество.
www.cluster-collaboration.eu

Фондацията "Клъстер информационни и комуникационни технологии" е част от европейските клъстерни мрежи. Клъстерът поддържа много добри отношения с много европейски и световни клъстери и клъстерни инициативи. ИКТ клъстерът е регистриран в Европейската клъстер обсерватория (European Cluster Observatory) и Европейската платформа за клъстерно коопериране (European Cluster Collaboration Platform), а също и като "изследователски  клъстер" в базата данни FP7. Организацията е активна в множество дейности, инициирани на европейско ниво и засягащи регионалното развитие, ИКТ сектора, успешното представяне на клъстери и промотирането на МСП.

Експерти от "ИКТ клъстер" участват активно с презентации и изказвания в най-изявените европейски конференции и събития, посветени на политиката и развитието на клъстерите.

Една от най-важните инициативи в контекста на Лисабонската Стратегия е Европа да стане по-активна и атрактивна в изследователската сфера, новите технологии и иновациите. Ревизираната Лисабонска Стратегия оценява, че “знанието и иновациите са туптящото сърце на европейския растеж”.

Клъстерите и Бизнес мрежите все повече се считат за стратегически ресурс, тъй като съживяват икономическия растеж на региона и страната. Участието в бизнес мрежи подобрява връзките и сътрудничеството сред предприятията и създава възможности за развитие на клъстери.

Ситуацията в България е много по-различна от тази в останалите европейски държави. Средно всяка четвърта фирма (имаща поне 20 души персонал) в европейския съюз работи в клъстерна среда. Българските фирми изостават от европейските МСП по отношение на участие в  клъстери и клъстерни мрежи. В последните години се установяват групи от фирми от най-динамичните сектори на българската икономика (дърводобив, ИТ, туризъм, облекло и текстил, вино). Сътрудничеството в тези групи се развива и ги превръща в клъстери.
С подкрепа от USAID и GTZ през 2001 и 2002 се извършиха серия от проучвания на потенциала за развитие на бизнес мрежи и клъстери в България. Тези проучвания показаха потенциал за успешно развитие на клъстери в редица сектори на икономиката. Държавата разпозна клъстерите като инструмент за бързо икономическо развитие и започна да ги стимулира. Създаде  се национална политика за развитие на клъстери,  както и финансова и методологична подкрепа на съществуващите и потенциалните клъстери. Две грантови програми на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма бяха финансирани от Програма ФАР:

Първата, BG2003/004-937.02.03 “Въвеждане на клъстерен подход и установяване на клъстерния модел”, приключи успешно през 2006 г. със създаването на Национална стратегия за развитие на клъстери, план на действие за изпълнението на стратегията и консултантска и инвестиционна подкрепа за два пилотни клъстера, подбрани от 40 действащи и нововъзникнали клъстери и категоризирани като заслужаващи държавна помощ.

Вторият проект на ФАР подкрепи десет клъстера от 2007 до 2009 г.
Секторът на ИКТ е един от най-динамичните сектори на българската икономика. През 2004 г. с финансовата подкрепа на USAID беше създаден ИКТ Клъстер. След много години на работа и развитие организацията пое водеща роля в клъстерните процеси и клъстерното управление в България, особено в сферата на ИКТ.

През последните 3 години с усилията на ИКТ Клъстер бяха създадени два клъстера, които получиха методологична и оперативна подкрепа:
Български Клъстер “Телекомуникации”(БКТ) е създаден по инициатива на Фондация “ИКТ Клъстер” в началото на 2008 г. по проект „Формиране на Клъстер по телекомуникации и създаване на устойчива клъстерна стратегия”  BG 2005/017-586.04.02/ESC/G/CDI-II-003.
Клъстерът по микроелектроника и вградени компютърни системи бе създаден в началото на 2010 г. от 6 фирми и 3 университета.
ИКТ Клъстер подкрепи методологично и основаването на ИКТ Клъстер - Варна и е един от съоснователите и движещите сили на Асоциацията на Бизнес Клъстерите в България.

ИКТ Политики, Иновации и Предприемачество

В контекста  на Лисабонската стратегия, приета през март 2000 г. ключово предизвикателство за ЕС е управлението на прехода към икономика, базирана на знанието. Успехът в това начинание ще допринесе за развитието на конкурентоспособна и динамична икономика с повече и по-добри работни места и по-високо ниво на социално сближаване. В тази насока бяха предприети серия от инициативи и действия, осигуряващи финансова подкрепа, създаващи нови форми за подпомагане на бизнеса и стимулиране на международното сътрудничество, за да се мобилизират повече ресурси и да се създаде Европейско иновационно пространство и благоприятна еко-система за развитие на предприемачество.

Малките и средните предприятия са основна движеща сила за развитието на иновациите и подобряването на конкурентоспособността на европейската икономика. Европейските МСП представляват 99.8% от всички европейски предприятия, осигуряват 67.1% от работните места в частния сектор и повече от 80% от заетостта в някои индустриални сектори като металопроизводството, строителството и мебелната промишленост.

Днес развитието на иновациите е особено важна предпоставка за оцеляването и просперитета на бизнеса. Пазарите се променят по-бързо и конкуренцията се увеличава от новите икономики като Китай и Индия. МСП са основният източник на иновации, но реализирането на иновативни идеи на практика често е по-трудно за тях, отколкото за големи предприятия. Малкият бизнес често не разполага с финансов ресурс и експерти, за да извършава изследователска дейност, трудно е да се открие подходящ бизнес партньор, който да развива новите идеи и да има достъп до програми, които да предоставят частично финансиране за изследователска и иновативна дейност.
В тази връзка през 2008 г. ЕК прие закон за малкия бизнес. Негова цел е да подобри цялостния политически подход към предприемачеството, да заложи принципа "Мисли първо за малките!" в политиката на регулиране на обществени услуги и да допринесе за растежа на МСП, като им помогне да разрешат основни проблеми, които пречат на тяхното развитие.

Новата стратегия Европа 2020 поставя на дневен ред седем водещи инициативи, за да се подкрепи и продължи постигнатия прогрес. Сред тях са създаването на "Иновационен съвет", който има за цел да подобри рамковите условия и достъпа до финансиране за изследователска и иновационна дейност, както и да ускори трансформирането на иновативни идеи в продукти и услуги, които подпомагат развитието на икономиката и способстват за създаване на работни места; Инициативата "Индустриална политика за ерата на глобализацията", ориентирана към подобряване на бизнес средата с акцент върху МСП и към подкрепа за развитието на силна и устойчива индустриална основа, способна да се конкурира на световно ниво.

ИКТ Клъстер подкрепя европейските политики за развитие на иновации и предприемачество. Фондацията стимулира развитието на МСП и работи за насърчаване на иновациите в ИКТ бранша в България, чрез участието си в много европейски програми, мрежи и проекти.

Проекти:

Зелената книга за клъстерна инициатива определя клъстерните инициативи като централна част при формирането на политиката  в сферата на промишлеността, регионалното развитие и иновациите в развитите страни. Те формулират цели и политика, които съответсват на националните традиции и характеристики на техните страни. Дейността им може да включва събиране и разпространение на информация, клъстерен анализ, изграждане на мрежи, лобиране, експорт, регионално развитие и създаване на търговски марки /брандиране/, иновация и развитие на клъстери. В Европейското изследване на клъстерните инициативи се подчертава, че една от най-често посочваните цели и дейности на този тип организации е поддържането на взаимоотношения с правителството и лобиране. ИКТ Клъстер е една от организациите от ИКТ сектора със силни позиции и добри работни взаимоотношения с държавната администрация.
В България в това отношение ИКТ Клъстер работи в четири направления: ИКТ политика, клъстерна политика, държавна политика за малките и средни предприятия от сферата на ИКТ и съдзаване на търговски марки /брандиране/ и позициониране  на ИКТ сектора на международните пазари.

ИКТ политика:

ИКТ Клъстер взе участие в разработването на редица държавни политики и закони. Организацията е член на Консултативния съвет по въпросите на ИКТ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – държавния орган, отговорен за българската ИКТ политика. Представители на ИКТ Клъстер участват в различни работни групи на министерството. През 2009 г. с подкрепата на ИКТ Клъстер и Инициативата за широколентов достъп Парламентът прие националната стратегия за широколентов достъп като официална национална стратегия. Понастоящем ИКТ Клъстер е ангажиран в разработването на проекти за развитие на националната инфраструктура за широколентов достъп, както и в работата по развитието електронно правителство в България. ИКТ Клъстер беше сериозно ангажиран  в подготовката на законопроекти по ключови закони: Закон за електронните съобщения, Закон за електронното управление, Стратегия за електронно здравеопазване и др.

Клъстерна политика:

ИКТ Клъстер е основен партньор на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в процеса на формиране на национална политика за развитие на клъстерите. Представители на ИКТ Клъстер взеха участие в дискусиите за изготвянето на процедура за подкрепа на клъстерите като част от Оперативна програма "Конкурентоспособност на българската икономика".

Държавна политика за малките и средни предприятия от ИКТ сектора

ИКТ Клъстер поддържа конструктивни взаимоотношения и работи в тясно сътрудничество с Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия в процеса на осигуряване на държавна подкрепа за малките и средни предприятия от сферата на ИКТ и популяризиране на сектора на различни международни изложения.

Създаване на търговски марки и позициониране на ИКТ сектора

Налагането на имиджа на България и позиционирането й като място, където се развиват високи технологии е дълъг и сложен процес, който изисква сериозно и трайно ангажиране на националните власти и институции, както и на браншовите  организации, асоциации и фирми от ИКТ сектора. ИКТ Клъстер, в сътрудничество с  БАСКОМ, БАИТ, Уеб Асоциация и АСТЕЛ, са надеждни партньори на Българската агенция за инвестиции и Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия в рекламирането на българския ИКТ бизнес на световните пазари и привличането на чуждестранни инвестиции в тази област.
През 2005 г. Българският ИКТ Клъстер разработи "Стратегия за конкурентоспособността на България на световните пазари", която по-късно бе приета от Парламента като национална стратегия.